П. Сиялски. Прометей

• Печат

Детайли

Категория: Преводи

Публикувана на Понеделник, 15 Февруари 2016 13:28

Написана от Prometheus

Посещения: 1257

ПРОМЕТЕЙ

Пьотр Сиялски (1902—1939)

Нека мъртволиките луни в нощта
да светят над намръщени ковчези.
Жив съм и гласът ми вечно млад
е зов навеки нов към вас понесен.

Как тихо спят дремливите лагуни...
Но през мъглите счувам древен ек –
насам жестокият прибой, разбунен,
с вълните си връхлита в този век.

Саможертва съм на този свят дарил
и с мъст орелът не ме плаши, дори
ме радва превъзходната му стръв.

В нечовешките си страсти съм такъв
и за мен ръждивите окови са елей -
аз съм горд и слънчев Прометей.

1919

Превод: Константин Байрактаров, 15.02.2015

*

ПРОМЕТЕЙ

Петр  Сияльский (1902—1939)

Пусть ночь мертва, пусть мертво светят луны
Над крышками нахмуренных гробов,
Но я живу, и голос вечно юный
Звучит для вас, как вечно новый зов.

Так тихо спят дремливые лагуны...
Но слышу я - во мгле седых веков -
Стремят на нас жестокие буруны
Бушующие полчища валов.

Я в этот мир для жертвы снизошел.
И мне не страшен мстительный орел,
Мне сладок яд его великолепий.

Закованный в заржавленные цепи
Своих нечеловеческих страстей,
Я солнечный, я гордый Прометей.

1919


За автора

Пьотр Сиялски [Петр  Сияльский, Петро Сіяльський] (1902, Полтава, Украйна — 1939, репресиран) - участник в литературния кръг "Орхус" - общество на почитателите на руското художествено слово. Практически нищо не е известно за Пьотр Сиялски, но поетът, който „не се упоменава в никакви библиографии и картотеки” получава адмирации от Алексей Лосев (1893-1988 г.) за стихотворението „Прометей”, публикувано в „Списание за свободно творчество и независима мисъл” [ бр. 1, 1919]. Алексей Лосев в книгата си „Проблемът за символа и реалистичното изкуство”  коментира сонета  на „съвършено никому неизвестния поет” Пьотр Сиялски така: „В стихотворението на П. Сиялски е изразена антитезата на световното зло (рус. „мировая тьма”) и ярко сияещия човешки подвиг, който не се бои от никакви страдания и който се опитва да преодолее световното зло. Ако се вземат руският и чуждестранният индивидуализъм и чувството за красивото у силната личност, както те са изразени в литературата, то сонетът на П. Сиялски няма да се нареди на последно място, а, разбира се, ще съперничи и със стиховете на далеч по-големи и общоизвестни поети”. (бел. прев.)

Библиография

1.  Лосев  А.  Ф.,  Проблема  символа  и  реалистическое  искусство., изд. М.: Искусство, 1976, стр. 281
2.  Сияльский  П., "Прометей", Журнaл освобожденного творчествa и незaвисимой мысли, вып. 1, 1919, Укрaинa (Полтaвa), стр. 22.