ОБРЕЧЕНОСТ
На смърт животът е всякога обречен.
След всяка мъка идва радостта.
След всяко лято следва жълта есен.
Не е всевечна даже любовта.
Защото всички земни сме създания
и като миг животът ни е кратък;
и чрез безбройните си възклицания,
всеки слага своя отпечатък!
Щастие пълно на земята няма.
И всяка скръб отеква в тишината!
Душата е като бездънна яма,
в която всеки ден търсим си лицата!
Но все не можем да улучим подходящо –
едно лице – за всичко и за всички.
Увлечени в себелюбие крещящо,
на съдбите си обречени сме всички!
Радослав Пеевски
17.12. 2015г.
Участник в конкурса по стихотворението "Пътека" от Пеньо Пенев.