Без да имам във джоба и грош
се мотая между лавиците.
Взимам книгите, чета ги и още
се опивам от рими и стихове.
Продавачката гледа – грабеж
на поезия – зорка над касата
и ме пъди зад прага: „Беж!”,
с гръд застава: „Не сме в библиотека!”.
Поемам засмяна на никъде,
декламирайки всичко запомнено...
Ах, ти младост! Ех, времена!
За поета без грош – злато е словото...
Анна Байда, гр. Евпатория, член на СПК
Преведе от руски Елена Коматова