* * *
В прозореца ми удря буря.
А тихо, топло е в дома.
Ний можеме един без друг.
Спокойни, със светла душа.
Безсъницата не е вече тука.
През нощите безкрайни, не ...
Пак можеме един без друг.
За миналото – не жалей.
Градината ни – мъртва под снега.
И нашият нарцис умря.
Ний можеме един без друг.
И без любов, а имах я... Благодаря.
Приятно е. Потрепва огън
в камината, догаря до зори.
Защо сме ний един без друг?!
Отговор няма. Бурята фучи...
Марина Трусевич, гр. Саки, член СПК
Преведе от руски Елена Коматова