П. Сиялски. Прометей
- Детайли
- Категория: Преводи
- Публикувана на Понеделник, 15 Февруари 2016 13:28
- Написана от Prometheus
- Посещения: 1254
ПРОМЕТЕЙ
Пьотр Сиялски (1902—1939)
Нека мъртволиките луни в нощта
да светят над намръщени ковчези.
Жив съм и гласът ми вечно млад
е зов навеки нов към вас понесен.
Как тихо спят дремливите лагуни...
Но през мъглите счувам древен ек –
насам жестокият прибой, разбунен,
с вълните си връхлита в този век.
Саможертва съм на този свят дарил
и с мъст орелът не ме плаши, дори
ме радва превъзходната му стръв.
В нечовешките си страсти съм такъв
и за мен ръждивите окови са елей -
аз съм горд и слънчев Прометей.
1919
Превод: Константин Байрактаров, 15.02.2015
*
ПРОМЕТЕЙ
Петр Сияльский (1902—1939)
Пусть ночь мертва, пусть мертво светят луны
Над крышками нахмуренных гробов,
Но я живу, и голос вечно юный
Звучит для вас, как вечно новый зов.
Так тихо спят дремливые лагуны...
Но слышу я - во мгле седых веков -
Стремят на нас жестокие буруны
Бушующие полчища валов.
Я в этот мир для жертвы снизошел.
И мне не страшен мстительный орел,
Мне сладок яд его великолепий.
Закованный в заржавленные цепи
Своих нечеловеческих страстей,
Я солнечный, я гордый Прометей.
1919
За автора
Пьотр Сиялски [Петр Сияльский, Петро Сіяльський] (1902, Полтава, Украйна — 1939, репресиран) - участник в литературния кръг "Орхус" - общество на почитателите на руското художествено слово. Практически нищо не е известно за Пьотр Сиялски, но поетът, който „не се упоменава в никакви библиографии и картотеки” получава адмирации от Алексей Лосев (1893-1988 г.) за стихотворението „Прометей”, публикувано в „Списание за свободно творчество и независима мисъл” [ бр. 1, 1919]. Алексей Лосев в книгата си „Проблемът за символа и реалистичното изкуство” коментира сонета на „съвършено никому неизвестния поет” Пьотр Сиялски така: „В стихотворението на П. Сиялски е изразена антитезата на световното зло (рус. „мировая тьма”) и ярко сияещия човешки подвиг, който не се бои от никакви страдания и който се опитва да преодолее световното зло. Ако се вземат руският и чуждестранният индивидуализъм и чувството за красивото у силната личност, както те са изразени в литературата, то сонетът на П. Сиялски няма да се нареди на последно място, а, разбира се, ще съперничи и със стиховете на далеч по-големи и общоизвестни поети”. (бел. прев.)
Библиография
1. Лосев А. Ф., Проблема символа и реалистическое искусство., изд. М.: Искусство, 1976, стр. 281
2. Сияльский П., "Прометей", Журнaл освобожденного творчествa и незaвисимой мысли, вып. 1, 1919, Укрaинa (Полтaвa), стр. 22.