Конкурсът на Стефан Бонев
Недоизречено – 7
Лицето ти ме вдъхновява да започна роман.
Ще ми дадеш ли сюжет от споделен живот?
Винаги разбран смисъл. Лъчезарност и надежда в очите ти!
Бъди най-добър приятел и ще съберем успехите,
секциите с награди и болките по загубата на близки в дом за нашите деца.
Нали искрено ме обичаш? Моите книги ще станат общи.
Заедно четем и пишем. Пътуваме в настоящето... миналото и бъдещето.
Изумяваш ме, когато мислим телепатично – даже не ни трябва телефон.
Често оставам безработна, а ти си много зает.
Журналистите те обграждат и задават неудобни въпроси.
Никога не ме разочароваш. Пак оставам строг критик и едва ли си чул възхвала.
Не останаха много загадки и може да създадем игра.
У-ла-ла-ла, любовта е въпрос на шанс. Да преодолеем хулите и клеветите!
Не съдете – да не бъдете съдени, ама ние търсим справедливост.
Гальовни мигове сред строги погледи. Отново сме на някаква арена.
Сърцата и умовете ни са неразделни и единни!
Враг никой не ни победи. Какво повече ... Заблуда ли, никога!
Към Плевен ли? Дали?
Мария Чулова, 37 г., гр. Пловдив,