www.prometheus-bg.eu/poeziya/163-lyudmil.html
В чест и памет на творците от „Шарли Ебдо”
Дали Аллах е тъй велик, че иска
смъртта на журналисти от „Ебдо”?
Да праща терористи божи риск е
ще кажем, че дребнав е и защо?
Защото мислиме си, че не може,
Акбар да е, а толкова жесток.
Шегата на ума приляга божи,
дивашки беше този зъл урок.
От неграмотни фанатични хора,
без съвест, без култура, и без ум,
загинаха с перо в ръка и с слово,
блестящи журналисти в честен друм.
Затуй сме ние с тях и те до нас са,
с „Шарли Ебдо” живеем в светлина,
Дванайсетте апостоли в смъртта си,
възпяха свободата на ума.
От гняв ще креснем: „Аз, „Шарли Ебдо” съм”,
и ти, и той, и всички до един!
С вас свобода ще носим във сърца си,
на Франция с всеки славен син.
10 януари, 2015 Людмил Попов
