Елена Коматова ни изпрати стихотворение, което с радост публикувам за нашите читатели.
Снежен бряг
Вървя замислена в захлас,
а чайките не вдигат глас
в дъжда с хоризонтални струи.
Морето се обви с воал,
и облакът с небесна жал
раздира мигом вятър буен.
Самотно клонесто дърво
с празно клюмнало гнездо
поема първата снежинка.
До вчера беше роден дом –
от лятото гальовен спомен.
Снежинка трепва - балерина.
- Ела! И в полет заиграй –
една звезда от звезден рай!
Във мрака син леко сияеш!
Със своите нежни сестри
в танца неочакван ти
тъй празнично благоухаеш!
Нали стопена като сол,
допряла влажен клон и ствол,
завинаги не ще изчезнеш?
Нали си нашата мечта?
И битие, съдба, душа,
дошла от ледените бездни?
Вихри от Север и от Юг
връхлитат, борят се и тук
дух и тяло отмаляват.
Но ето гледам ви в захлас:
снежинки – и политам с вас…
Трептете! – валсът завалява.
И пяната не ще умре.
Ревът на зимното море
от глъбината обещава:
вълна с вълна да подрани
и с гневен вой те призори
брега за дълго да пленяват.
Елена Коматова
декември, 2019
